—
Спасяване на Самарското знаме
Картината е рисувана между 1953-55 година с маслени бои върху платно. Тя е с големи размери: височина 1 метър и 30 см. и широчина 1 метър и 60 см.
—
Портрет на Христина Морфова
ЗА КАРТИНАТА
Картината е рисувана около 1920 година с маслени бои върху платно. Тя има овална форма с размери: височина 74 см. и широчина 62 см.
Иван Мърквичка
Никола Кожухаров
Обърнете внимание на детайлите
- На динамичната композиция, която показва момента на боя, като фокуса е върху централната сцена. Подполковник Калитин със знамето в ръка полита назад, улучен от куршум, а бойният кон се изправя на задни крака, което подсилва драматизма на действието. Но, знамето не трябва да пада на земята или да бъде пленено, затова двамата опълченци протягат ръце да го хванат. Това е цял вълнуващ разказ само от един детайл на творбата.
- На разтворената войнишка раница на преден план, която съдържа всички важни принадлежности за поход. Пред нея е захвърлено платнището на войника, което се носи вързано през рамо, а от раницата се подават писма и вестници. Барабанът, пробит от куршум също има своето място в тази част на картината.
- На ръкопашния бой между опълченеца и турския войник. Това е действие, което не заема централно място в композицията, но разкрива момента на кулминацията в бойните действия – патроните свършват, щиковете се слагат, но и те вече не са достатъчни за постигане на победата.
Батална живопис
Баталната живопис е жанр в изобразителното изкуство, който показва събития пресъздаващи бойни сцени и военния бит. Художниците създават обикновено големи многофигурни композиции, които отразяват и илюстрират драматичните събития и сцени така, че да се потопим в атмосферата от битката. В българското изкуство едни от най-познатите и значими батални сцени могат да се видят в картините на първите български художници живели през Възраждането и след Освобождението на България. В техните произведения важно място заемат сцени от нашата средновековна история и Руско-турската война. Познати са редица художници като Ярослав Вешин, Петър Морозов, Димитър Гюдженов, Борис Денев, Симеон Велков и Никола Кожухаров, които допринасят за развитието на баталната живопис.
Какво знаем за битката при Стара Загора?
Битката за Стара Загора се води по време на Руско-турската война през 1877-1878 година. Отбраната на града започва на 19 юли рано сутринта, а срещу турските войски застава опълченската дружина на подполковник Павел Калитин. Боят за Самарското знаме е героичен и събитието остава завинаги запечатано в картините на редица художници. Битката завършва с неуспех, а града е опожарен. Това е бойното кръщение на българското опълчение. В памет на загиналите войници е издигнат мемориален комплекс “Бранители на Стара Загора”.