Съвременната митология понякога е свързана с нашите представи за живота, миналото и често ние сме героите, които я изграждаме. Но, какъв тогава е провинциалният митологичен “разказ” в картината на Иван Димов, можем само донякъде да разберем. В нея виждаме различни фрагменти, цветни петна и отделни разпознаваеми образи и обекти, които всъщност са визуално разбъркани моменти от далечни спомени и сънища. Авторът се опитва да изгради един абстрактен свят чрез множество детайли и елементи, които трябва да активират въображението и представите на зрителя. Той се стреми да нарисува нещо неуловимо като времето и разделя платното на четири отделни части, в които разполага обекти, които насочват към неговите детски спомени. Виждаме различни образи-знаци и символи – дете, млад и възрастен мъж, части от къщи, животни, каруца, дървета и други детайли. Така се създава нова митологична представа и асоциативен свят от спомени.

в българското съвременно изкуство се заражда през 70-те години на 20 век. Този тип произведения се отличават с обединяване в една композиция на различни образи, обекти, мотиви или сцени, които проследяват отделни моменти от едно събитие или съчетават различни сюжети, развили се в дълъг период от време. Художниците искат да активират нашето мислене, като превръщат визуалния образ в метафора. Включват в творбата различни предмети, фигури и други елементи, така че всеки да потърси в тях съответния метафоричен израз. Целта е да се промени изцяло техния смисъл и значение. Съчетаването на фрагменти от сцени и образи, служи за пресъздаване на скрити емоционални състояния, на сънища и спомени.