—
ПРОВИНЦИАЛНА МИТОЛОГИЯ
Картината е рисувана през 1983 година с маслени бои върху платно.
Тя е с големи размери: височина 1 м. и 30 см. и широчина 1 м. и 60 см.
—
ПРОВИНЦИАЛНА МИТОЛОГИЯ
ЗА КАРТИНАТА
Картината е рисувана през 1983 година с маслени бои върху платно.
Тя е с големи размери: височина 1 м. и 30 см. и широчина 1 м. и 60 см.
Иван Димов
Иван Димов
Обърнете внимание на детайлите
- На малкото дете в далечината, седнало върху стара каруца с гръб към нас. Встрани забелязваме силует на мъж, който сякаш наблюдава своя спомен.
- На падналата ябълка, която е символичен и събирателен образ на отминалото детство, отразено само в един добре познат плод. Много ясно се вижда самотната фигура на кон в едната част на картината, но автора е нарисувал и други животни, в които може да открием символика. Ако желаете, ги потърсете и отбележете в списък.
- На мъжката фигура сред къщите и прозорците, изградени от множество цветни петна. Образа е на млад мъж с къса брада, но това не е цяла фигура на човек. Ние можем само мисловно да си представим останалата част от нея или да приемем, че е нарисувана така, за да бъде като градивен елемент от стената на една от селските къщи.
Картината като сложна митология от спомени
Съвременната митология понякога е свързана с нашите представи за живота, миналото и често ние сме героите, които я изграждаме. Но, какъв тогава е провинциалният митологичен “разказ” в картината на Иван Димов, можем само донякъде да разберем. В нея виждаме различни фрагменти, цветни петна и отделни разпознаваеми образи и обекти, които всъщност са визуално разбъркани моменти от далечни спомени и сънища. Авторът се опитва да изгради един абстрактен свят чрез множество детайли и елементи, които трябва да активират въображението и представите на зрителя. Той се стреми да нарисува нещо неуловимо като времето и разделя платното на четири отделни части, в които разполага обекти, които насочват към неговите детски спомени. Виждаме различни образи-знаци и символи – дете, млад и възрастен мъж, части от къщи, животни, каруца, дървета и други детайли. Така се създава нова митологична представа и асоциативен свят от спомени.
Асоциативно-метафоричната линия
в българското съвременно изкуство се заражда през 70-те години на 20 век. Този тип произведения се отличават с обединяване в една композиция на различни образи, обекти, мотиви или сцени, които проследяват отделни моменти от едно събитие или съчетават различни сюжети, развили се в дълъг период от време. Художниците искат да активират нашето мислене, като превръщат визуалния образ в метафора. Включват в творбата различни предмети, фигури и други елементи, така че всеки да потърси в тях съответния метафоричен израз. Целта е да се промени изцяло техния смисъл и значение. Съчетаването на фрагменти от сцени и образи, служи за пресъздаване на скрити емоционални състояния, на сънища и спомени.